Старобългарски речник
свтат сѧ 
свтат сѧ -свтаѭ сѧ -свташ сѧ несв сег деят прил свтаѧ φανεινός Бляскав, сияен, светещ вьнеꙁаапъ ѹꙁьрѣшꙙ слѫ кѫѭ сь небесе пѹштенѫ къ н҄мъ. свѣтт. тронѫ свтаѭште сꙙ.  гласъ отъ неѧ страстоносьца васоꙗ. свѣтло смъ С 64.22—23 Изч С Нвб Срв свитна се ’блесна, светна’ диал ОА РРОДД