Старобългарски речник
самарѣнꙑн҄
самарѣнꙑн҄
-ѧ
ж
Самарянка, жителка на областта Самария
гла же емѹ жена самарѣнꙑн. како тꙑ юде сꙑ отъ мене пт просш. женꙑ самарѣнꙑнѧ сѫштѧ
М
Йо 4.9
З
А
о самарѣнꙑн
М
133а 6
Изч
М
З
А
Гр
Σαμαρῖτις
Вж. при
самарѣннъ
Нвб
