Старобългарски речник
самарѣннъ 
самарѣннъ -а м Самарянин, жител на областта Самария самарѣннъ же еднъ грѧдꙑ прде надь нь. ꙇ вдѣвъ і млосрдва М Лк 10.33 З А СК егда же прдѫ самарѣне къ немѹ. молѣахѫ  да б прѣбꙑлъ ѹ нхъ М Йо 4.40 З А ꙁгъна ꙁꙿ града  отъ странъ тѣхъ. вьсꙙ обрѣтъшꙙѧ сꙙ самаранꙑ С 517.28—29 М З А СК С Гр Σαμαρίτης самараннъ Нвб Срв самарянин ОА ВА БТР АР самарянка ж ОА БТР АР самарянски прил ОА ВА АР ЕА