Старобългарски речник

савнъ

савнъ -а м ЛИ Савин — християнин, старейшина на Хермопол в Египет, умр. мъченически [287 г. ? 299 г. ?] по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 16 март [идентичен (?) със Савин и Савиниан на 12 и 13 март. В съвременния пълен месецослов Савин на 13 март и Савин и дружината му на 16 март [287 г.] стꙑ савнъ рее. савнъ нарцаѭ сꙙ крьстꙗнъ же смъ С 147.8 мѣсꙙца марта въ гі мѫен стааго савна С 144.29 отъвѣшта стꙑ савнї глагол҄ꙙ С 152.5 повелѣ првест стааго савнꙗ С 152.21 С Гр Σαβῖνος савнї Вж. при саваI Нвб