Старобългарски речник
саваI 
сава -ꙑ м ЛИ 1. Сава — християнин, умр. мъченически с Йона, Варахисий и др. [ок. 326 или 330—331 г.] в Персия по времето на владетеля Шапур [Сапор] II [309—379 г]. Пр. на 28 март свꙙтꙑмъ же мѫенкомъ ꙁатворенꙑмъ въ тьмнц. мена сѫтъ с. ꙁанас. лаꙁаръ ... аввос. смвос. сава С 256.14 съконьавъшїхъ же сꙙ свꙙтꙑхъ. мена сѫтъ с. їѡна варахс. ꙁанда ... маруа. смвес. сава С 271.8 2. Сава Освещени [439?—532 г.] — палестински подвижник, родом от Кападокия, основател на едноименната Велика Лавра край Ерусалим. Пр. на 5 декември мⷺца декⷠ҇ ҃д стаго оца нагⷲ҇о прⷣ҇наго пѹстън наставнка боносца савъ А 128b 2 мⷰ҇ѣ е҃ стаго оца нашего савꙑ СК 135а 7 достона творѧ тѧ. ꙇ ѹѧстью стꙑхъ. ꙇ прⷣ҇ѣбънꙑхъ оць нашхъ. ꙇ постьнцѣхъ. анътоню. ефьтмѹ. савѣ. хартонѹ СЕ 92b 25 потом же постав  блаженꙑ сава. сокаѭ. варт  слѹжт брат вьсе С 284.7 свꙙтꙑ отꙿць нашъ сава въ мрѣ ѹсьпе. мѣсꙙца дек҄ꙙмбра въ е҃ С 295.8 А СК СЕ С Гр Σάβας Σάββας От арам sāba ’старец, дядо’ Нвб Сава м ЛИ Сава ж ЛИ Савов ФИ Саваков ФИ Савков ФИ СтИл,РЛФИ Срв Савов [х]ан МИ Савова рътлина МИ ЙЗ,МИПан Савова падина МИ ИД,МНЛом