Старобългарски речник
савновъ 
савновъ прил притеж ЛИ Савинов, който се отнася до Савин  їспросвъ хартѭ напса тако. днъ бъ савновъ їс хс сь н҄мь нъ нктоже стъ С 152.15 стꙑ савнꙿ рее тꙑ мꙙ прнѹдш. решт сѫтъ боꙁ ѧже вѣшташ. такожде  аꙁъ тꙙ прнѹждѫ. пр народѣ вьсемъ семꙿ. сповѣдат ꙗко стъ богъ на небес.  раꙁвѣ того нктоже нъ. нъ хъ їс бъ савновъ С 149.17—18 Изч С Гр τοῦ Σαβίνου Вж. при саваI Нвб