Старобългарски речник
родт сѧ 
родт сѧ -рождѫ сѧ -родш сѧ св 1. Родя се, изляза от майчина утроба, появя се на света дхъ стꙑ надетъ на тѧ. ꙇ сла вꙑшънѣаго осѣнтъ тѧ. тѣмь же еже родтъ сѧ сто нареетъ сѧ снъ бжі М Лк 1.35 З А ѹтелю къто съгрѣш. сь л л родтелѣ его. да слѣпъ род сѧ М Йо 9.2 З А вь дн вьн҄егда сꙙ роді блаженꙑ мѫенкъ полукарпъ. гон҄еню сѫштѹ дек҄ꙗ цѣсара въ ꙁмурьнѣ С 124.22 отъкѫдѹ ꙋбо матъ отьца мѣт. отъ мене хотꙙ сꙙ ꙗкоже глагол҄еш родт С 237.13 ноштѭ хс въ влеем раждатъ сꙙ. врътъпъ с камене. деже хс род сꙙ С 451.22 Образно. радѹ сѧ ... невѣсто ста ꙇ нескврънънаа. ꙇꙁ неѩже род сѧ праведъное слънꙿце СЕ 85b 1—2 a) рождь сѧ, родвꙑ сѧ м ед a) ὁ γεννηϑείς Родилият се; този, който се е родил; роденият ѣкоже тогда рожде сѧ по плът. гонѣнѣше (!) дховнаѣ. тако  нꙑнѣ Е 28а 8 аште л вьсꙙ люд првлѣетъ къ себѣ  вѣрѹѭтъ къ рождъшѹѹмѹ сꙙ отъ марѧ. гоже распꙙшꙙ нѣкъгда С 216.2  дот маш родвъшааго сꙙ.  бога сповѣс отъ тебе родвъшааго сꙙ.  на рѫкѹ ност маш младеншть С 237.19—20 b) b) рождьше сѧ, родвъше сѧ ср ед τὸ γεννηϑέν, τὸ γεννώμενον Това, което се е родило; роденото рождьшее бо с вь неі. отъ дха естъ ста СК Мт 1.20 2. Прен. Родя се, произляза от някого или нещо ꙇже не отъ кръві. н отъ похот плътьскꙑ. н отъ похот мѫжьскꙑ. нъ отъ ба родшѧ сѧ З Йо 1.13А амн глѭ тебѣ. аште кто не родтъ сѧ съ вꙑше. не можетъ вдѣт цсрствѣ бжѣ М Йо 3.3 З А аще кто не родтъ сѧ водоѭ  дхомь. не можетъ вьнт въ црⷭ҇тве бже М Йо 3.5 З А родѧ сѧ м ед ὁ γεννώμενος, ὁ κυοφορούμενος Този, който се създава, произлиза от някого; създаващият се сꙑнъ вꙑшьнꙗго нареетъ сꙙ родꙙ сꙙ. а нꙑнꙗ глагол҄еш сꙑнъ даудовъ С 238.1 лꙿма не матъ родꙙ сꙙ вьсѣавъшааго  С 240.19 господь бо рее къ родꙙштѹѹмѹ сꙙ. сꙑнъ м с аꙁъ дьнесь родхъ тꙙ С 243.20—21 М З А СК Е СП СЕ К С Гр γεννάομαι τίκτομαι ὑπάρχω ἀποτίκτω Вж. при родт Нвб