Старобългарски речник
расхꙑтт 
расхꙑтт -расхꙑщѫ -расхꙑтш св 1. Разграбя, ограбя нктоже не можетъ съсѫдъ крѣпъкааго въшедъ въ домъ его расхꙑтт. аште не прѣжде крѣпъкааго съвѧжетъ. ꙇ тъгда домъ его расхꙑттъ М Мк 3.27 З. Срв.Мт 12.29 М З да спꙑтаетъ ꙁаемодавьцъ. вьсѣ еліко сѫтъ его.  рахꙑтѩтъ (погр. вм. расхꙑтѩтъ, Север., с. 145, бел. под линия) тѹжд трѹдъі его СП 108.11 2. Грабна, сграбча бързо, отвлека а намьнкъ ... оставлѣатъ овъцѧ  бѣгаатъ. ꙇ влъкъ расхꙑттъ ѩ. ꙇ распѫдтъ овъцѧ М Йо 10.12 З А  рѣшꙙ ѹбоꙗхомъ сꙙ г мѫкъ.  съвъсхꙑштен бꙑхомъ ꙗко бесловесьн жвот.  акꙑ агньц посрѣдѹ влъкъ расхꙑштен бꙑхомъ С 108.10 Изч М З А СП С Гр διαρπάζω ἁρπάζω διασπαράσσω расхꙑтіт Вж. при расхꙑщат Нвб