Старобългарски речник
раꙁдьрат сѧ 
раꙁдьрат сѧ -раꙁдерѫ сѧ -раꙁдереш сѧ св Раздера се, разкъсам се ꙇ катапетаꙁма црквнаѣ раꙁдъра сѧ на дъвое М Лк 23.45 З, А. Срв.Мт 27.51 М, З, А, СК;Мк 15.38 М, З;СЕ 51а 1—2 С475.16 С485.21, 22 С503.21 Образно. раꙁдра сꙙ огн҄ьнꙑ облакъ  ста.  гласъ ꙁꙿ н҄его бꙑстъ С 211.9 Изч М З А СК СЕ С Гр σχίζομαι περισχίζομαι ῥήγνυμαι раꙁдърат раꙁдрат Вж. при раꙁдьрат Нвб