Старобългарски речник
раꙁдьрат 
раꙁдьрат -раꙁдерѫ -раꙁдереш св Разкъсам, раздера нкътоже прставленѣ рꙁꙑ новꙑ. не прставлѣатъ на рꙁѫ ветъхѫ. аште л же н  новѫѭ раꙁдеретъ. ꙇ ветъсѣ не прклютъ сѧ прставлене еже отъ новааго М Лк 5.36 З н глагол҄етꙿ к н҄емѹ даждъ м тѣло їсо(у)сово. (Север., с. 454, бел. под линия) омраьшааго сльнце прѣжде мала врѣмене.  камен раꙁꙿдробьша ...  катапеаꙁмѫ црькъвънѫѭ раꙁдъравъша С 454.12—13 раꙁгнѣвавъ же сꙙ кнꙙꙁъ. повелѣ раꙁдърат рꙁꙑ хъ С 176.22 облѣена въ котꙑгѫ льнѣнѫ. раꙁдъранѫ отъ горꙑ дож  до долѹ С 187.5 г кто т стъ раꙁдъралъ котꙑгѫ С 187.11—12 онъ же рее. ар раꙁдъра м на дво С 187.12—13 Изч М З С Гр σχίζω περισχίζω διαρρήγνυμι περιαιρέω раꙁдърат Нвб раздера [се] ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА