Старобългарски речник
раꙁвратт сѧ
раꙁвратт сѧ
-раꙁвращѫ сѧ
-раꙁвратш сѧ
св
Държа се лошо с някого
съ іꙁбъраномъ іꙁбъранъ бѫдеші. съ стропътівомъ раꙁвратіш сѩ. ѣко тꙑ люді съмѣренꙑѩ спеші гі. і оі гръдꙑхъ съмѣріші
СП
17.27
Изч
СП
Гр
διαστρέφω
раꙁвратіт сѧ
Вж. при
раꙁвратт
Нвб