Старобългарски речник
раꙁвратт 
раꙁвратт -раꙁвращѫ -раꙁвратш св 1. Преобърна, съборя, разруша  мраьна  тьмьна вьꙁдѹха сътворста. ꙗкоже ꙁждѫштїмъ съсѫдꙑ.  вса ѫжа отъвьсѫдѹ отътръгнѫт сꙙ.  же бѣаше въꙁградлъ раꙁврат сꙙ С 52.27 раꙁвращенъ στρεβλός Изкривен, неверен, неточен ї въꙁвратішѩ сѩ і отъвръгѫ сѩ ѣкоже отъці іхъ. правратішѩ сѩ въ локъ раꙁвраштенъ СП 77.57 2. Прен. Покваря, прелъстя, излъжа раꙁвраштѫ срьдьц кнꙙꙁема мома.  съжегѫтъ тѣлеса стꙑхꙿ.  вь рѣкѫ въврьгѫтъ.  се сътворѫ да  остатъка хъ не бѫдетъ С 79.2 раꙁвращенꙑ διεστραμμένος, διαστραφείς Покварен, извратен, зъл, лош ѡ роде невѣрънꙑ  раꙁвращенꙑ. до колѣ съ вам бѫдѫ до колѣ тръплѭ васъ М Мт 17.17 А, СК. Срв.Лк 9.41 М, З, А, СК;Мк 9.19Б вждь м лантама ѹдараньꙗ. ꙗже прѧхъ. да тебѣ раꙁвраштенꙑ ꙁракъ. справьѭ въ прьвꙑ обраꙁъ С 469.9 раꙁвратт сѧ Изч М З А СК Б СП С Гр διαστρέφω καταστρέφω Нвб развратя [се] ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР