Старобългарски речник
раждат сѧ 
раждат сѧ -раждаѭ сѧ -раждаш сѧ несв 1. Раждам се, излизам от майчина утроба, появявам се на света  събьравъ вьсѧ архереѩ  кьніжьнкꙑ людьскꙑѩ. въпрашааше ѩ кьде хс раждаетъ сѧ А Мт 2.4 СК ꙇ по срѣдѣ анћлъ і ловѣкъ. въ ѣслехъ раждаѩ сѧ. ꙇ по срѣдѣ дъвоіхъ люд. камень ѫгъленъ лежѧ К 13b 31 Срв. С451.5—6 ноштѭ хс въ влеем раждатъ сꙙ. врътъпъ с камене. деже хс род сꙙ С 451.21—22 Срв. К14а 8 аурлꙗнъ рее. ѫроде непрѣподобьнꙑ. отъ крона  ереѧ раждаѭтъ сꙙ матер божьскꙑѧ С 8.11—12 Образно. аште кто штетъ лцемѣръства тѹ обрꙙштетъ. аште льст тѹ сꙙ раждатъ С 400.19 раꙁльна ѹнꙑньꙗ раждаѭтъ сꙙ ... праꙁдьньствхъ. пасꙑ [!] же тамо. ѹбогꙑ ѹбо въ дрꙙхльствѣ. богатъ же вь весел С 492.20—21 раждамо сѧ ср τὸ τικτόμενον Това, което ще се роди; отроче не бѣ нкогоже. аште л бꙑ кто бꙑлъ. то раждамѹѹмѹ сꙙ ѹто бꙑ хотѣлъ отьцъ бꙑт С 241.28 2. Произлизам, възниквам, създаден съм сѣ бо еста два ꙁавѣта. еднъ бо ѿ гор снаскѧ. въ работѫ раждает сѧ. ежестъ [!] агаръ Е 27б 13  раждатъ сꙙ отъ свꙙтааго дха.  отъ непороьнꙑѧ  прѣстꙑѧ дѣвꙑ С 10.27 А СК Е К С Гр γεννάομαι τίκτω [вар. τεκταίνομαι], τίκτομαι, γεννάω [вар. γίγνομαι] Нвб Вж. при раждат