Старобългарски речник
раждат 
раждат -раждаѭ -раждаш несв Раждам, добивам дете жена егда раждаатъ. пеаль матъ. ѣко прде годь еѩ М Йо 16.21 З СК бъ сна своего посъла раждаема отъ женꙑ К 6b 5 Образно. ꙙда моꙗ. ѧже пакꙑ раждаѭ. доньжде сꙙ обраꙁ хс въ васъ С 134.30 Прич. сег. деят. като същ. раждамꙑ γεννώμενος Роден дхъ стꙑ вьндетъ въ тꙙ  сла вꙑшьнꙗаго обьсѣнтъ тꙙ. ꙁан҄е  раждамо отъ тебе сто. нареетъ сꙙ снъ бжї С 10.26 раждаѭщ ж ед [ἡ] τίκτουσα Родилка; жена, която ражда съмѩсѩ сѩ подвжашѩ сѩ. трепетъ прѩтъ ѩ. тѹ болѣꙁнъ ꙗко раждаѭщ СП 47.7 М З СК СП К С Гр τίκτω ὠδίνω Нвб раждам [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА