Старобългарски речник
пьцьльнъ 
пьцьльнъ -ꙑ прил Който е напълнен със смола  повелѣшꙙ влъсв.  въвръгошꙙ прѣдъ н҄мъ кожѫ главꙑ го ... въ конобъ пьцьлънꙑ С 268.23 въвръгошꙙ  самого того стааго въ конобъ пьцьлънꙑ С 268.25 Изч С Гр τῆς πίσσης πίσσα пьцьлънъ Вж. при пьцьлъ Нвб