Старобългарски речник
пьцьлъ 
пьцьлъ -а м Смола; гъсто черно вещество; катран, дзифт въꙁметаахѫ же слѹгꙑ дꙗволꙙ на сковрадѫ. пьцьлъ.  масло  трьст С 118.10  на ѹтрьн҄ дьнь повелѣ сътворт конобъ.  вꙿложт вь нь пьцелъ  растворт ї С 234.6  ꙗрост спльнвъше сꙙ повелѣшꙙ въꙁварт пьцьлъ въ конобѣ С 268.16 въвръженѹ же бꙑвъшꙋ стѹѹмѹ. аб ꙁлꙗ сꙙ вънъ конобъ  вьсь пьцьлъ С 268.27 потомъ же повелѣшꙙ слѹгамъ  прнесошꙙ пьцьлъ горꙙштъ С 270.18 Изч С Гр πίσσα пьцелъ Нвб Срв пъкъл ОА ВА НГер ЕтМл БТР пъкал, пъкол диал ДА