Старобългарски речник
пьрѣт 
пьрѣт -пьрѭ -пьрш несв Възразявам, противопоставям се, оспорвам деже дꙿва ста л г҃ събьран. о мен гн тѹ стъ посрѣдѣ хъ. а деже м҃ кто ѹже пртъ. ꙗко нѣстъ бж тѹ пршеств С 95.16 недѫгъ тѣмь пробрѣтъше.  много дрѫень прмше. нъ ꙗко послѹшат мате нашего ѹеньꙗ. не пьрѫ. вѣдѣ бо ваше покорен С 495.4 Изч С Гр ἀμφιβάλλω прѣт Вж. при пьрѣт сѧ Нвб