Старобългарски речник
пьрѣт сѧ 
пьрѣт сѧ -пьрѭ сѧ -пьрш сѧ несв 1. Препирам се, водя спор пьрѣахѫ же сѧ юде. междю собоѭ глѭште. како можетось дат плъть своѭ ѣст намъ М Йо 6.52 З А т (!) бꙑстъ ома. ꙿто сꙙ сѫпротвш петрѹ. ꙿто с (!) пꙿрш съ дрѹгꙑм. прд вьꙁм ѹдо скꙋшенмъ С 511.7—8 2. Възразявам, оспорвам, противореча  агг҄елъ рее прьво вꙑкн т тъгда пьр сꙙ. гда т рекѫ сꙑнъ вꙑшьн҄ꙗго. прѣжде вѣкъ бе страст родвъшааго. отьца наꙁнаменахъ С 239.14 не прде снъ ловѣьскꙑ погѹбтъ нъ въꙁскатъ  съпастъ погꙑбьше. аште л кто ште вьпрѣкꙑ глагол҄етъ.  пьртъ сꙙ глагол҄ꙙ С 346.30 вьс съ платомъ глагол҄ѫтъ. правьдънꙑ прносꙙште нарокъ. дн же сѫпротвꙙтъ сꙙ ждове. кремъ пьрꙙште сꙙ С 433.26 прнес (!) рѫкѫ  вждъ пльть. аште можеш дръж аште маш стꙑ прьстꙑ ... аште л сꙙ прш не обрꙙштеш. аште страсть маш бестрастьнааго не ѹвѣс. та слꙑшавъ. остхъ дѹшѫ отъ невѣрьствꙗ С 511.12 3. Застъпвам се за някого, защитавам не могѫ старьца ꙁьрѣт подъ обѫꙁомъ кѹꙗѭшта. а тꙑ кде мѹдш не вѣдѣ. прд т ꙁа мꙙ пьр сꙙ. с мар глагол҄ѫшт скоро агг҄елъ къ їѡсфѹ прде С 242.17—18 Изч М З А С Гр μάχομαι ἀντιλέγω φιλονεικέω δικάζομαι διακαιολογέω прѣт сꙙ пꙿрѣт сѧ Нвб Срв [пре]пирам се, прение ср остар ОА ВА АК БТР АР РБЕ