Старобългарски речник
пътеньць 
пътеньць м Малкото на птиците, младо пиле, пиленце коль кратꙑ въсхотѣхъ събърат ѧда твоѣ. ѣкоже събраатъ кокошъ птенъцѧ своѩ подъ крлѣ М Мт 23.37 ЗI А їбо пьтіца обрѣте себѣ храмінѫ. ї грълца гнѣꙁдо себѣ їждеже положі пьтеньцѩ своѩ СП 83.4 пътеньць голѫбнъ νοσσὸς περιστερῶν Гълъбче ꙇ дат жрътвѫ по реенѹмѹ въ ꙁаконѣ гн. дъва кагрълшта л дъва птенъца голѫбна М Лк 2.24 З А СК Изч М З А СК СП Гр νοσσίον пьтѣньць пьтеньць птенъць Вж. при пътщь Нвб