Старобългарски речник
пътеньць
пътеньць
-а
м
Малкото на птиците, младо пиле, пиленце
коль кратꙑ въсхотѣхъ събърат ѧда твоѣ. ѣкоже събраатъ кокошъ птенъцѧ своѩ подъ крлѣ
М
Мт 23.37
ЗI
А
їбо пьтіца обрѣте себѣ храмінѫ. ї грълца гнѣꙁдо себѣ їждеже положі пьтеньцѩ своѩ
СП
83.4
пътеньць голѫбнъ
νοσσὸς περιστερῶν
Гълъбче
ꙇ дат жрътвѫ по реенѹмѹ въ ꙁаконѣ гн. дъва кагрълшта л дъва птенъца голѫбна
М
Лк 2.24
З
А
СК
Изч
М
З
А
СК
СП
Гр
νοσσίον
пьтѣньць
пьтеньць
птенъць
Вж. при
пътщь
Нвб