Старобългарски речник
пѹстт 
пѹстт -пѹщѫ -пѹстш св 1. Пусна, освободя някого млосрдвавъ же гъ раба того. пѹст   длъгъ отъпѹст емѹ М Мт 18.27 ЗI А платъ же хотѧ народѹ похоть сътворт. пѹст мъ варавѫ. ꙇ прѣдастъ са бвъ. да  пропънѫтъ М Мк 15.15 З не вѣс л ѣко власть мамъ пропѧт тѧ.  власть мамъ пѹстт тѧ М Йо 19.10 З А Б варааввѫ бо въ раꙁбо мъше дръжашꙙ.  молꙗахѫ плата пѹстт . а сꙋса же дꙗволомъ ꙁбнꙑѧ ожв. прѣдашꙙ на распꙙт С 398.10 Пусна, освободя от брак някого, разведа се с някого. ѣко же аще пѹсттъ женѫ своѭ. раꙁвѣ словесе прѣлюбодѣна. твортъ ѭ прѣлюбꙑ творт М Мт 19.9 А СК реено же бꙑстъ. ꙇже аште пѹсттъ женѫ своѭ. да дастъ е кънгꙑ распѹстънꙑѩ М Мт 5.31 З ѣко мосꙇ по жестосръдю вашемѹ повелѣ вамь пѹстт женꙑ вашѧ. ꙇскон же не бъстъ тако ЗI Мт 19.8 А СК пѹщенаꙗ ж ед [ἡ] ἀπολελυμένη Разведена, напусната жена ꙇ женѧ сѧ пѹштеноѭ отъ мѫжа. прѣлюбꙑ твортъ М Лк 16.18 2. Изпусна, издам [вик, звук] ꙇс же пѹщъ гласъ вел ꙁдъше М Мк 15.37 З За човек — отделя нещо от себе си, изпусна. помоле сѧ третьцеѭ. тожде слово глѧ. пѹще потъ сво на ꙁемⷧѭ. акꙑ кръвь. емѹже сѧ ав отъ нбс аћлъ. ѹкрѣплѣѩ срце его СЕ 47а 21 3. Пратя, изпратя някого с известна цел  съвꙙꙁавъше мъ рѫцѣ  ноꙁѣ. повелѣшꙙ пѹстт къ странѣ срацньстѣ. ꙁатворт їхъ въ тьмнц.  блюст ꙁѣло С 57.21  потомъ женѫ ѹбо пѹст вь женьскꙑ манастꙑрь. събъравъ же вьсꙙ болюбвꙑѧ люд  холюбвꙑ клросъ С 517.25  повелѣвъ блюст го. отътол пѹст беꙁ мꙙтежа прꙁъват стааго конона С 46.11—12 богъ бо свого с сꙑна пѹст С 416.22 пѹст кꙿ н҄емѹ наана пророка. нѣмь лцемь же на н҄ь та творꙙшта С 359.22 не бꙑ молтва мрьтвааго дѣл҄ьма. нъ пршъдъшхъ дѣл҄ьма невѣрънꙑхъ. да раꙁѹмѣѭтъ рее ꙗко тꙑ мꙙ пѹст С 309.30 ꙁвѣстт же мѹ хотꙙ малꙑ ѹбоꙗвъша сꙙ. стража вдома пѹст льва велка ꙁѣло С 292. 22 пѹщенꙑ πεμφϑείς Изпратен от някого  пѹштенꙑ к н҄е аггелъ сце бесѣдовавъ остав ѭ С 239.21 Изпратя, дам нещо някому. да напшетъ кн҄гꙑ сповѣдаѧ бога мого.  пѹсттъ къ мнѣ прѣдъ вьсѣм вам. тъгда  тъ проштенъ бѫдетъ С 152.7 благодарвъша же родтелꙗ ѧ (!) бога.  тъгда пꙋстшꙙ мѹ тр сьта ꙁлатцъ С 518.11— 12 Образно. прм града молꙙшта сꙙ тво прьст. вьса тѣлеса пѹстшꙙ т молтвѫ стар  юн С 512.30 Отправя нещо [някого] срещу някого. пѹсті стѣлꙑ (!)  раꙁгъна ѩ. ї млъньѩ ѹмножі  съмѩте ѩ СП 17.15 пршедъше же сї мѫж лют. пѹстшꙙ сѧ [вм. ѧ] на стꙑѧ да жвꙑ ѧ пожьрѫтꙿ С 62.21—22 4. Спусна се, сляза, хвърля се долу ꙇ гла емѹ. аште снъ ес бжі. пѹст себе долѹ. пшетъ бо ѣко аћломъ свомъ ꙁаповѣстъ о тебѣ. ꙇ на рѫкахъ въꙁъмѫтъ тѧ З Мт 4.6 Образно.  поѭште трет асъ ꙗкоже бѣаше мꙿ обꙑа. вьнеꙁаапъ ѹꙁьрѣшꙙ слѫ кѫѭ сь небесе пѹштенѫ къ н҄мъ С 64.21 5. За закон, заповед и под. — издам дръꙁнѫ л досадт добрꙑѧ нашꙙ црꙙ.  стꙑѧ мъ ꙁаконꙑ же сѫтъ пѹштен намъ оть н҄хъ. на обьште съпасен С 148.8  ꙁаповѣдь пѹст ꙗкоже не сповѣдаѭштѹѹмѹ оца  сна  стааго дха. ꙁьлѣ ꙁълѹ жꙁнь погѹбт С 539.17 богомь пѹщенꙑ ϑεήλατος Изпратен от Бога  таковааго. благо же прмше велко отъ ловѣколюбвааго ба.  ꙁбꙑвъше отъ нашъдъшѧѧ (!) мъ богомь пѹштенꙑѧ ꙗꙁвꙑ. отъгнанꙑѧ молтвоѭ раба бжꙗ акѡва С 531.5 М З А СК Б СП СЕ С Гр ἀπολύω ἐξαποστέλλω ἀφίημι ἀποστέλλω πέμπω παραπέμπω εἰσπέμπω καταπέμπω βάλλω τρέχω пѹстіт пꙋстт Вж. при пѹщат Нвб