Старобългарски речник
прѣѩт
прѣѩт
-прѣмѫ
-прѣмеш
св
1. Взема, поема, уловя
тъгда вон ћемонов. прѣмъше са на сѫдшт. събърашѧ на нь вьсѫ спрѫ
М
Мт 27.27
З
А
СК
обѣма раꙁѹмѣньма дѣанма бѣаше кланꙗѭштѹ сꙙ лцѹ. та аꙁъ скѹсвъ прѣѧхъ. та прьстомъ дръжахъ
С
511.29
2. Приема някого, допусна го някъде
тѣмьже нареен мꙑ. по отърадѣ бжь недостон. молмъ сѧ ꙁа гѹмена. прѣемъшааго братра нашего. ꙇ тебѣ порѫьнка емѹ бꙑваѭща
СЕ
83b 8
Приема, възприема някого.
вдѣхомъ рекшааго власть мамъ положт дѹшѫ моѭ. власть мамъ пакꙑ вьꙁꙙт ѭ. власт его дѣанїмъ прѣѧхомъ
С
499.20—21
Прен.За състояние — завладея, обхвана.
ꙇ дажд намъ не бьдѧщеѭ мꙑслѭ. ꙇ трѣꙁвѧщемь сѧ помꙑшленемь. да не прѣѩт бѫдемъ тѧжъкомь съномь
СЕ
38а 10
3. Придобия, получа
ꙇждені гнѣвъ. ꙇсцѣлі ѣꙁвѫ. раꙁдрѣші вражъдѫ. да прѣімеші сцѣленье отъ трапеꙁꙑ
К
8b 21
въшъдъ къ прѣподобьнѹѹмѹ вь клѣть. покланꙗаше сꙙ мѹ молꙙ . да бꙑ то мѣсто съꙁъдано о мен го прѣѧлъ
С
205.5
Заема [служба и под.].
ц слѹжьбѫ тѣлесънѫ прѣмъше. ште дшам власт покѹшате сꙙ
С
88.15
бѫдѫ днье его малі. еппъство его прѣімі нъ
СП
108.8
4. Получа във владение
да мꙋ отьць нашъ сава клѣть на мльан. ъстънꙑ ѹбо їѡанъ клѣть прѣмъ. повелѣнъ мльат прѣбꙑ тр лѣта
С
285.5
ѧже рее ратѭ мꙙтежемъ цръкꙿв вьꙁꙙсте. то тꙑ мрьнѣ отъдадте. ... прѣѧшꙙ црькꙿв правовѣрьн. не ꙁамѹдвъ же цѣсарь съборъ епскѹпъскꙑ сътвор. о право (!) вѣрѣ ѹтврьдтъ. нк҄ескѫѭ вѣрѫ
С
200.29
Завладея, превзема.
ѧже свꙙтꙑѧ цръкъв съ ратѭ сте прѣѧл. то тꙑ оставвъше вьнѣ град (!) прѣбꙑвате
С
199.28—29
смъ тако бꙑваѭштемъ. овогда же борꙙ сꙙ овогда же лестьм льстꙙ градъ прѣѧ
С
56.23
ꙁане ьстънꙑ цѣсарь костантнъ. поꙁдѣ нѣкъгда божьствънꙑмъ дѹхомъ вьсеѧ насел҄енꙑѧ цѣсарꙿства. дръжавѫ прѣмъ. свꙙтааго освѣштенꙗ съподобвъ сꙙ
С
186.6
5.
Прен. Разбера, схвана
ако же бо вьлѣꙁе къ ѹенкомъ наѹхъ сꙙ ... а гоже не прѣмъ то глаголат не сьмѣѭ. хвал҄ѫ вьлѣꙁъшаꙿго. а не ꙁѣло вьꙁштѫ вьходѹ обраꙁа
С
501.21
М
З
А
СК
СП
СЕ
К
С
Гр
λαμβάνω
παραλαμβάνω
ἐπιλαμβάνω
ἐγχειρίζομαι
εἰσπηδάω ἔνδον τινός [вар. ἀντιλαμβάνω
πορϑέω]
прѣѧт
Вж. при
прѩт
Нвб