Старобългарски речник
прѣспѣꙗт 
прѣспѣꙗт -прѣспѣѭ -прѣспѣш несв Надминавам, превишавам, надхвърлям дівъ бо тварі прінесъ прѣспѣѭштъ. мѣрѫ тварі. не славѫ ътомꙑмъ іꙁльѣ. тако бъⷭі тварь льсті мат невѣдѫшт К 10а 11 Изч К Гр ὑπερβαίνω Вж. при прѣспѣват Нвб