Старобългарски речник
прѣпѣтъ 
прѣпѣтъ -ꙑ прич прил Достоен за възпяване, славен, преславен стѣшѣ херꙋвма.  вꙑшъшѣ нбесъ. прѣпѣтаѣ бце Е 28б 5 Изч Е Вж. при прѣпѣт Нвб