Старобългарски речник
прѣпѣт 
прѣпѣт -прѣпоѭ -прѣпош несв Възпявам, възхвалявам, възвеличавам прѣмѫдрост ѹѧщ(е)  накаꙁаѫще себе. въ псалмѣхъ  пѣнхъ.  пѣснехъ дховнꙑхъ. благодѣт поѫще прѣпоѫще. въ срдц(хъ) вашхъ гв Е 22б 16 Изч Е Нвб препея, препявам диал ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА