Старобългарски речник
прѣклонт сѧ 
прѣклонт сѧ -прѣклонѭ сѧ -прѣклонш сѧ св 1. Преклоня се, наведа се пѫтꙿнкъ же кꙿто ммодꙑ ... прѣклонвъ сꙙ вьꙁꙙ на годѣ С 20.27—28 вдѣвъ же неблюдомѫ сѫштѫ н҄вѫ. прѣклон сꙙ ... да ако наꙙ снопꙑ вꙙꙁат С 40.29  съ горъкам слъꙁам ꙁовѣаше стааго.  прѣклонвъ сꙙ двьрьцам.  вдѣвъ ѭ одрьжмѫ  окꙑ въ мноꙁѣ болѣꙁн сѫштѫ С 516.7 Раздвижа се, помръдна се. оснꙑваѩ ꙁемлѭ на твръді своеі. не прѣклонтъ сѩ въ вѣкъ вѣкѹ СП 103.5 Сниша се. прѣклонітъ сѩ і падетъ. егда ѹдоблѣлъ бѫдетъ ѹбогꙑімъ СП 9.31 2. За ден — преваля, отида към края си пр веерѣ естъ. ꙇ прѣклонлъ сѧ естъ юже день М Лк 24.29А 3. Прен. Склоня, убедя се, реша се прм гі ѹмаленое се сповѣдане. грѣшънааго раба твоего. ꙇ прѣклон сѧ клюбемь на щедротꙑ твоѩ СЕ 77b 21 севастскъ мтрополтъ. отъ прослѹтꙗ ѹбо же о н҄емъ прѣклонвъ сꙙ.  отъ колонїска града люд. ѹмол҄енъ бꙑвъ ... постав епскѹпа С 280.10 4. Прен. Поклоня се, почета, покоря се а к томѹ прѣклонтъ сꙙ мѹ вьсѣко колѣно небесънꙑхъ  ꙁемьнꙑхъ.  прѣсподьн҄хъ С 332.7—8 лма не послѹша мене н прѣклон сꙙ С 195.6 М А СП СЕ С Гр κύπτω ἀνατρέπομαι κλίνω κλίνομαι ἐπικύπτω παρακύπτω ἐπινεύω δυσωπέομαι прѣклоніт сѩ Вж. при прѣклонт Нвб