Старобългарски речник
прѣклонт 
прѣклонт -прѣклонѭ -прѣклонш св 1. Преклоня, наведа, отпусна егда же прѩтъ оцьта съ. рее. съвръш сѧ. ꙇ прѣклонь главѫ прѣдастъ дхъ М Йо 19.30 З А СК Б прѣклоне главѫ на распѧте СЕ 28b 4 Образно. і прѣклоні нбса  сьніде.  прмракъ подъ ногама его СП 17.10 Срв. СЕ73b 3—4 прѣклон҄енъ κεκλιμένος Наклонен, наведен доколѣ належіте на лвка ѹбьѣете въсі вꙑ. ѣко на стѣнѫ прѣклоненѫ  плотъ вьꙁдріновенъ СП 61.4 2. Прен. Преклоня, покоря, подчиня прѣклонлъ ес себѣ вꙿсѣ вдмаа СЕ 28b 5 прѣклонт вꙑѭ своѭ κλίνω τὸν αὐχένα Преклоня врат, проявя почит и смирение ꙇ сла твоѣ ꙇцѣлтъ раба твоего сего. прѣклоньшааго тебѣ своѭ вꙑѭ СЕ 41b 24—25 отъсѣе отъ себе вьсꙙ своѧ вол҄ꙙ.  прѣклон вꙑѭ своѭ на сьмѣрен С 273.10—11 прѣклонт колѣнѣ κλίνω τὰ γόνατα Отпусна се на колене, коленича  благодарьстввъ бога. прѣклонвъ колѣнѣ.  вꙑѭ протꙙгъ С 119.9—10 тъгда свꙙтꙑ прѣклонвъ колѣнѣ.  помол сꙙ на мѣстѣ томъ С 235.2 прѣклоньше колѣна [прѣклонвъше колѣнѣ] Тези, които са коленичили в знак на почит и смирение ѡ спнь намъ. прѣклонвъшмъ колѣнѣ срьнѣ ꙇ тѣлесънѣ СЕ 60b 19 ѡ прѣклоньшхъ колѣна. ꙇ срца прѣдъ гдемь СЕ 61а 9 ѡ благоволт гю бѹ на нꙑ. ꙇ на прѣклоньшѧѩ колѣна своѣ СЕ 61а 12 М З А СК Б СП СЕ С Гр κλίνω прѣклоніт Нвб преклоня [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА