Старобългарски речник
прѣдъварꙗт 
прѣдъварꙗт -прѣдъварꙗѭ -прѣдъварꙗш несв Предшествам, появявам се по–рано, изпреварвам ꙗкоже цвѣтьцъ прѣдъваратъ прѣдъ овоштемъ. такоже  манастꙑрьско жт. отъходънааго варѣтъ С 284.22 Изч С Гр προηγέομαι прѣдъварат Вж. при прѣдъварт Нвб