Старобългарски речник
прѣдъварт 
прѣдъварт -прѣдъварѭ -прѣдъварш св Изпреваря, изляза по–напред от някого въставъ же отъ молтвꙑ.  текъ нѣмь пѫтьмь прѣдъвар цѣсара С 194.5—6 Изч С Гр προφϑάνω Нвб предваря, предварям диал