Старобългарски речник
прѣдаꙗт 
прѣдаꙗт -прѣдаѭ -прѣдаш несв 1. Предавам, поверявам някому нещо или някого тꙑ еднъ вѣс гі. какꙑ моѩ сѫтъ бѣдꙑ. вь твоѭ мⷧсть прѣдаѭ аꙁъ мое срце. ꙇ моѭ мꙑсль. ꙇ моѭ любовь. ꙇ мо жвотъ. ꙇ моѩ грѣхꙑ СЕ 72b 19 мнѣ внѫ словесьнѫѭ оставл бꙑсте. нꙑнꙗ же вамъ прѣдаѭ самѣм гда ѹбо жвъ бѣ. ѹ васꙿ дръжмъ бѣ С 439.6 2. Издавам, разкривам нещо тайно, изказвам лм ꙁѣло неꙁвѣста смъ. т по стнѣ ѫтроба мꙙ прѣда. дѣтштъ мꙙ обавьꙗ въ ѫтробѣ скаꙙ С 242.3—4 3. Прен. Предавам, издавам някого или нещо на враговете егда же прѣдаѭтъ вꙑ. не пцѣте сѧ како л то въꙁглаголете дастъ бо сѧ вамъ въ тъ асъ. то глте М Мт 10.19 вѣдѣаше же юда же  прѣдааше мѣсто. ѣко мъножцеѭ събрааше сѧ с тѹ съ ѹенкꙑ свом М Йо 18.2 СК вельѣ дръꙁость велье бестѹдье. ръці м того л прѣдаешꙇ же вьсѣъскаа одръжітъ ... владꙑкѫ вьсѣкоꙇ тварі К 4b 32 слꙑшѫ же ꙗко  днъ къждо блжкѫ прѣдатъ. да съвръштъ сꙙ реено. же прѣдат братъ брата въ сьмрьть С 135.12 ѡле беꙁѹм.  аꙁъ вамъ прѣдамъ го. ꙁа то повѣждъ м. ꙿто мало  (!) велко помоват мѣѧ прѣдаш ѹтелꙗ. ꙁа ꙁан҄еже л т прѣда. на бѣсꙑ власть С 411.13 прѣдаѩ м ед ὁ παραδιδούς, προδότης Предател въстанѣте дѣмъ. се прблж сѧ прѣдаѩ мѧ М Мт 26.46 З, А, СК. Срв.Мк 14.42 М З прѣдаѩ же  дастъ мъ ꙁнамене глѧ. егоже аште лобьжѫ тъ есть мѣте  М Мт 26.48 З А СК Б обае се рѫка прѣдаѭштааго мѧ съ мъноѭ естъ на трапеꙁѣ М Лк 22.21 З нъ прѣдаѭштааго слово помꙙнѣмъ. то хоштете м дат рее. да аꙁъ вамъ прѣдамъ го С 425.5 4. Прен. Премахвам, погубвам каꙗ бо пол҄ьꙁа рьц м. лхо потрѣбꙑ надꙑмат сꙙ.  довольство прѣвьꙁдѫштѹ. се  тѣло погѹбтъ.  дѹшевно благород прѣдатъ С 494.22 5. Предавам, завещавам, установявам юже бо нѣстъ пасхꙑ юдѣіскꙑ. бѣ пасха іюдѣіска іногда. нъ раꙁорена бꙑстъ. наіде бо дховънаѣ. ѭже прѣдаѣше іс К 7b 17 мѫкамъ прѣдаꙗт βασάνοις ὑποβάλλω Предавам на мъки, измъчвам повелѣ мат  нѹдт ѧ жрът.  повноват сꙙ попомъ (!). повнѹѭштꙙѧ же сꙙ  жьрѫштꙙѧ. на велкꙑ санꙑ  ьст въꙁводт. неповнѹѭштꙙѧ же сꙙ горькамъ  раꙁльнамъ мѫкамъ прѣдаꙗт С 255.9 прѣдаꙗт дѹшѫ [дѹхъ] ἀποδίδωμι τὴν ψυχήν, παρατίϑεμαι τὸ πνεῦμα Предавам дух, издъхвам, умирам ꙇ въꙁглашъ гласомь велемь съ. рее. отье въ рѫцѣ тво прѣдаѭ дхъ мо. ꙇ се рекъ ꙁдъше М Лк 23.46 З гда же мъ прѣбваахѫ голѣн. прѣдаахѫ дшꙙ своѧ. глагол҄ѫште. дша наша ꙗко пꙿтца ꙁбав сꙙ отъ сѣт ловꙙштхъ С 80.3 М З А СК Б СЕ К С Гр παραδίδωμι προδίδωμι ὑποβάλλω προδοσίαν прѣдаат Вж. при прѣдат Нвб