Старобългарски речник
прѣдат 
прѣдат -прѣдамь -прѣдас св 1. Дам, връча, предам, поверя някому някого или нещо бѫд ѹвѣщаѩ сѩ съ сѫпьремь свомь скоро. доньдеже ес на пѫт съ нмь. да не прѣдастъ тебе сѫд. ꙇ сѫд тѧ прѣдастъ слѹѕѣ М Мт 5.25 З ꙁълꙑ ꙁълѣ погѹбтъ ѩ.  вноградъ прѣдастъ нѣмъ дѣлателемъ. ꙇже въꙁдадѧтъ емѹ плодꙑ въ врѣмена своѣ М Мт 21.41 ЗI А СК ѣкоже бо лвкъ отъходѧ прꙁъва своѩ рабꙑ. ꙇ прѣдастъ мъ мѣне свое М Мт 25.14 З СК ꙇ прстѫпь прмꙑ ҃д таланътъ. прнесе дрѹгѫѭ ҃д таланътъ глѧ. г пѧть таланътъ м ес прѣдалъ. се дрѹгѫѭ ҃д таланътъ пробрѣтъ м М Мт 25.20 З, СК. Срв.Мт 25.22 М З А СК  глаше мъ. ѣко снъ лвскꙑ прѣданъ бѫдетъ въ рѫцѣ лвсцѣ. ꙇ ѹбьѭтъ і  ѹбьенъ бꙑвъ. въ трет день въскръснетъ М Мк 9.31 З А СК Б отъвѣща платъ. еда аꙁъ ждовнъ есмъ родъ тво. ꙇ архере прѣдашѧ тѧ мьнѣ. то ес сътворлъ М Йо 18.35 З А СК ꙇ обрашть сѧ къ ѹенкомь рее. вьсѣ мьнѣ прѣдана бꙑшѧ отъ оца моего. ꙇ нктоже не вѣстъ кто естъ снъ тъкмо отецъ. ꙇ кто естъ отцъ ткмо снъ М Лк 10.22 З А не прѣдаждь ꙁвѣремъ дшѩ ісповѣдаѭштѩ сѩ тебѣ. дшь ѹбогꙑхъ твоіхъ не ꙁабѫді до коньца СП 73.19  того рад ꙁбъра вꙑ  сѫдъ вьсь сво въ рѫцѣ ваш прѣдастъ. да въ правъдѫ сѫдте С 257.23 тво мѫжь госпожде ...  все мѣн сво мьнѣ стъ прѣдалъ въ рѫцѣ. како аꙁъ могѫ ребро го прокѹдт С 366.18 Отдам, посветя. млость бжѭ. ꙇ клюбе. ꙇ отъпѹщене грѣхомъ съвꙑше спрошъше. ꙇ сам себе  дрѹгъ дрѹга. ꙇ весь жвотъ нашъ. хѹ бесъмрътънѹмѹ бѹ нашемѹ. прѣдадмъ СЕ 57a 19 2. Предам на следващите поколения, завещая тъ нꙑ стротъ  крѣптъ въ рат ꙗкоже  отцꙙ нашꙙ. он бо  прѣдашꙙ намъ сї обꙑа С 27.10 пꙑтааше кѫѭ вѣрѫ дръжтъ. ономѹ же рекшѹ нѣстъ дошъла ꙁападънꙑхъ странъ арꙗнъскаꙗ хѹла. н вьꙁможе прѣльстт. бꙑвъше тѣмь неъстъно богобор. нъ прѣданѫѭ спрьва апостолꙑ вѣрѫ дръжмъ С 197.23 Въдеда, установя. тако бо ѹставъ естъ. отъ ба прѣданъ е. ꙇ отъ стꙑхъ аплъ.  отъ прⷣ҇ѣбнꙑхъ оць СЕ 69a 8—9 бѣ пасха ждовъска нъгда. нъ раꙁор сꙙ нꙑнꙗ.  прде пасха дѹховънаꙗ ѭже прѣда тъгда С 419.13 3. Предам, разкажа понеже ѹбо мъноѕ наѧсѧ нт повѣсть о ꙇꙁвѣстованꙑхъ въ насъ вештехъ. ѣкоже прѣдашѧ намъ бꙑвъше скон самовдьц ꙇ слѹгꙑ словесе М Лк 1.2 З А ꙗко  прѣжде сего одол҄ѣт не можааше ѹене ҃д. просвѣщаемъмъ въ лмѣ прѣдано о а҃ ї ꙁаповѣд Х IIАa 2 4. Прен. Предам някого на враговете му; издам ꙇ тъгда съблаꙁнѧтъ сѧ. мь(но)ѕ. ꙇ дрѹгъ дрѹга прѣдастъ ꙇ вьꙁненавдтъ дрѹгъ дрѹга М Мт 24.10 ЗI А СК тольм. ꙇюда не можаше его прѣдат. аште не бі самъ хотѣлъ. ꙇ того не можааше ꙁьрѣті. егоже хотѣаше прѣдаті К 5a 4, 5—6 мꙑ же н пророка ѹбхомъ. н хса прѣдахомъ н распꙙхомъ. да то много глагол҄ѫ вамъ С 136.5 таже пакꙑ о прѣдан прведѣмъ слово. вдмъ како прѣданъ бꙑстъ нашъ владꙑка С 407.24 даждъ м сего мрьтвааго да погребѫ. погребъшааго въ їѡрданѣ моѧ грѣхꙑ. о мрьтвѣ мол҄ѫ. отъ вьсѣхъ обдѫ прмꙿшꙋ. отъ дрѹга прѣданѹ бꙑвъшѹ С 455.15 5. Предам, подхвърля, изложа някого [на мъчения, страдания и под.] не ѹмьрѫ нъ жвъ бѫдѫ. ї їсповѣмъ дѣла гнѣ. покаꙁаѩ покаꙁа мѩ гь. ї съмрът не прѣдастъ мене СП 117.18 нꙑнѣ же пае вьпемъ о братрѣ нашемь. ꙇ рабѣ твоемь семь. не прѣдажд его гі поношенью беꙁѹмънꙑмъ СЕ 27b 9  тако дьн нанаѭштѹ. днае дꙑхаѭште огню прѣдан бꙑшꙙ.  останьц огн҄ьні (!). вь рѣкѫ вьсꙑпан бꙑшꙙ С 94.13 крьвь неповньнѫ пролꙗхъ.  къ вьсѣмь тѣмъ. страдавъше то тѣло. водамъ  ꙁвѣрьмъ  птцамъ прѣдахъ на сьнѣдень С 528.13 тѫ же мѹ хѹлѫ въꙁглаголавъшѹ о стнѣ. раслабѣ мѹ абь тѣло.  прѣдано бꙑ прьвѹѹмѹ ѹмръштвеню С 563.23 6. Продам, дам срещу заплащане се естъ кръвь моѣ. ѡ ꙇюдо ѭже прѣдалъ есі на ћхъ съребрьніцѣхъ К 7b 25 7. Прич. сег. деят. като същ. прѣдадꙑ м ед προδιδούς Предател, изменник  прсно бо мѹ помнааше дьнь  дѣлесꙑ  словесꙑ кажꙙ ꙗко не гонеꙁнетъ прѣдадꙑ. тоже н ꙗвѣ го облааше прѣдъ вьсѣм да не бестѹдьнѣша го сътвортъ С 412.21 8. Прич. мин. деят. a) Като прил. прѣдавꙑ a) παραδόσας, προδούς Който е извършил предателство, който е предал пае не бѫд дрꙙхлъ  пла сꙙ горько. не прѣданааго іса дѣл҄ьма. нъ прѣдавъшааго юдꙑ дѣл҄ьма С 405.26 b) b) Като същ. прѣдавꙑ м ед ὁ παραδιδούς, ὁ παραδούς, προδότης Предател, изменник тъгда вдѣвъ юда прѣдавꙑ его. ѣко осѫдшѧ . раскаавъ сѧ въꙁврат трдесѧт съребрьнкъ М Мт 27.3 З СК  прѣданꙑ о деснѫѭ отꙿца сѣдтъ на небесехъ. а прѣдавꙑ въ адѣ нꙑнꙗ стъ С 405.30 нъ да тꙙ накажетъ ьсть (!) мѣт оклеветанꙗ ѧꙁꙑкъ.  прѣдавъшааго самого сѹмьнтъ сꙙ. шъдъ отъ двою на десꙙте юда скаротнъ. къ старѣшнамъ жьрььскамъ рее мъ С 410. 24 9. прич мин страд a) Като прил. прѣданꙑ a) παραδοϑείς Който е предаден на враговете пае не бѫд дрꙙхлъ  пла сꙙ горько. не прѣданааго іса дѣл҄ьма. нъ прѣдавъшааго юдꙑ дѣл҄ьма С 405.26 прѣданꙑ бо їс вьсь мръ сьпасе С 405.27 b) прѣданꙑ a) παραδοϑείς Поверен, предаден за съхранение нъ прѣданѫѭ спрьва апостолꙑ вѣрѫ дръжмъ С 197.23 многъ подвгъ. трѹдъ же  поспѣшені полагаѭштѹ. ꙗко богомъ прѣдано крьстꙗньскꙑѧ непороьнꙑѧ вѣрꙑ рошрт слово С 535.3  юнꙑ съхрантъ сꙙ бе ꙁапꙙтꙗ.  како же оть н҄его прѣданꙑхꙿ мѹ С 548.21 b) прѣданꙑ м ед παραδοϑείς, ὁ προδοϑείς Предаденият, оня, който е предаден і въꙁдъхні. не прѣданаего раді. нъ прѣдавъшаго раді К 3b 1—2 Срв. К3b 38 С405.25—26  прѣданꙑ о деснѫѭ отꙿца сѣдтъ на небесехъ С 405.29 мѫкамъ [въ мѫкѫ] прѣдат παραδίδωμι ταῖς τιμωρίαις, αἰκισμοῖς ἀναλίσκω, ἐν τιμωρίᾳ παραπέμπομαι Предам на мъки, накажа  хотꙙштаа его л камо спѹстт. л въ кѫѭ мѫкѫ прѣдат С 361.16 л не покорвъшемъ сꙙ отъѧт поꙗсꙑ воньство. а отънѫдь прѣдат мѫкамъ С 73.28—29 провъ рее съвѣштаваѭ т юноше пожрът. да не раꙁльнꙑмъ мѫкамъ прѣдамъ тꙙ С 253.24 прѣдат вол παραδίδωμι τῷ ϑελήματι Предам във властта на някого отъпѹст же мъ въсажденааго въ темьнцѫ. ꙁа крамолѫ  ѹбство егоже прошаахѫ.  са прѣдастъ вол хъ М Лк 23.25 З прѣдат дѹшѫ [дѹхъ] [τὴν] ψυχὴν ἀποδίδωμι [ἐναποδίδομι, παραπέμπω, ἀπορρήγνυμι], τὸ πνεῦμα παραδίδωμι [δίδωμι, παρατίϑεμαι], ἐκδημέω, τελειόομαι Предам дух, издъхна, умра онъ же бнъ  прѣбꙑвъ многꙑ асꙑ вь тѣхъ ранахъ беꙁъ гласа прѣда дѹшѫ С 47.11 власꙑ мѹ вьꙁвꙙꙁашꙙ.  растръꙁавъше рꙁꙑ мѹ отъ вꙑѧ до ногѹ. меемъ ѹдаренъ бꙑвъ.  тако прѣдастъ дшѫ господѹ С 62.3 по съконьан же хръстова мѫенка. тѹ аб по дꙿномѹ когождо хъ сѣкошꙙ.  тако блаженї своѭ дшѫ прѣдашꙙ С 64.30  тъ мѫмъ тѹ прѣдастъ дѹшѫ С 196.23  обрѣте ꙗко въ тъ асъ. прѣдалъ бѣаше дшѫ ловѣкъ С 296.13—14 носмъ же снъ матерьѭ прѣдастъ дхъ сво радѹѧ сꙙ С 80.21 прѣдашꙙ же своѧ дѹшꙙ господев. прѣжде ꙁ҃ дьнь марта пр лк҄н самовластьц С 81.21 прѣдат жвотъ προίεμαι τὴν ζωήν Отдам живота си, пожертвам живота си [за някого] мꙑ же ꙁа прꙗꙁнь стовааго црѣ. жвота сего не прѣдамъ л С 91.14 пьсанью прѣдат γραφῇ παραδίδωμι Напиша, съчиня  се отъ многааго мало събравъ. псаню прѣдахъ С 301.26 ѡ болюбꙿе. просꙗвшхъ подвгомъ. положхъ скоростѭ съконьат. гѹ повелѣваѭштѹ. отьтъ (!) тебе м вьꙁвѣштенаꙗ. кѹпꙿно бо же  прѧт м. отъ тебе раꙁѹмно напсанаꙗ.  окꙑ отъ съна въꙁбѹждаѭшта мꙙ. сънт  псанью прѣдат. ꙗже отъ ловѣка бжꙗ анна. боꙗꙁньѭ многоѭ ѹѧтъ С 543.20 да ѹбо н твоꙗ свꙙтость. вьсѹ въсхотѣ отъ насъ псанью прѣдат. памꙙт же въ стꙑхъ анна. справьн С 544.6 прѣдат сѧ М З А СК Б ЗП Е СП СС СЕ К С Х Гр παραδίδωμι προδίδωμι ἐκδίδωμι δίδωμι προστίϑημι παρατίϑεμαι πιπράσκω πιστεύω προΐεμαι ἀξιόω πωλέω σχεδιάζω παρακατατίϑημι Нвб предам [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР