Старобългарски речник
прѣдат сѧ 
прѣдат сѧ -прѣдамь сѧ -прѣдас сѧ св 1. Предам се някому, в нечии неприятелски ръце ѡ окан  вьсѣко окаан. то пострадавꙿше толь скоро сътѫжвъше с отъвръгосте сꙙ влдкꙑ хса.  сам сꙙ діꙗволѹ прѣдасте. не вѣровасте л бꙑт вьскрѣшеню мрътвꙑмъ С 107.16—17 вьꙁьрѣвъ же на небо  хвалѫ въꙁдавъ богѹ. же тако го съблюдъша (!). прострѣ сꙙ самъ на дрѣво.  прѣда сꙙ вонѹ пргвоꙁдт сꙙ С 141.2 нъ да мѹ съпрꙙтаатъ беꙁѹме  наѹтъ. ꙗко аште не бꙑ нехѹльнь (!) не бꙑ прѣдалъ сꙙ. слꙑш то твортъ въ то врѣмꙙ вь н҄еже сꙙ прѣда. гда прдошꙙ на н҄ь. съ дрѣвесꙑ  съ свѣштам С 412.10, 11 нъ аште хоштете дадте ꙙда ваша. да сꙙ прѣдадꙙтъ вономъ. да аште не нанете вѣроват хсовѣ вѣрѣ. да сꙙ въвръгѫтъ вь пешть С 540.25—26 2. Подложа се, изложа се, отдам се на нещо вꙿсѣцѣмь грѣхомь. прѣдавъ сѧ насъ рад. ꙇ жвотъ вѣьнꙑ. даѩ намъ. прѣданемь свомь. съшедъꙶ въ адъ. ꙇ верѣѩ вѣьнꙑѩ съкрѹшъ СЕ 63b 5  раꙁѹмѣте ꙿто сътворсте. маловрѣменънꙑхъ мѫкъ ѹбоꙗвъше сꙙ. вѣьнѣ мѫцѣ сам сꙙ прѣдасте С 108.2 вждѫ вꙑ мѫк растомъ добрꙑ.  красънꙑ  словомъ ѹмѫдренꙑ.  како таковѣ прѣльст прѣдасте сꙙ С 175.26 3. Прен. Устремя се, отправя се, насоча се към нещо нъ  н (!) по ꙁаконънꙑмъ цвѣтломъ. съ любьвѭ цвѣтъ объмавъше. свѣтьл свѣтъло ѹвꙙст. въ црьквьнѣѣмъ лкѹѭтъ рьтоꙁѣ.  же въ благодѣт добрѣ вонꙗтъ. благоьст носꙙтъ. а тꙑ лствмъ ꙁакрꙑвъ о с. вьсь сꙙ тамо прѣда. н отъ того дебельства болѣꙁн мѣѧ С 335.12 СЕ С Гр προδίδωμι ἐμαντόν παραδίδομαι παραδίδωμι ἐμαυτόν ἐκδίδωμι ἐμαυτόν πήγνυμι προδοσία Нвб Вж. при прѣдат