Старобългарски речник

прѣданьнкъ

прѣданьнкъ -а м Предател, изменник то кажетъ владꙑкꙑ ловѣколюбь. ꙗко прѣданнка раꙁбонка тат. толкѹ добрѹ съподоб. да  до послѣдьнꙗго веера трьпꙙ мѹ прѣбꙑ С 409.21 Изч С Гр προδότης прѣданнкъ Срв прѣдавьнкъ Нвб Срв предатник НГер ЕтМл