Старобългарски речник
прѣдавьнкъ 
прѣдавьнкъ -а м Предател, изменник  оного отъ доброст намѣн юда рьвнвъ. сего же не намѣн отъ ꙁълоб. не бо рее юда прѣдавнкъ. ацѣ лѣпо бѣ ꙗкоже оного отъ доброьст нарее. тако  сего отъ ꙁълобꙑ проꙁъват  решт. їюда прѣдавьнкъ. нъ да тꙙ накажетъ ьсть мѣт оклеветанꙗ ѧꙁꙑкъ С 410.20, 22—23 Изч С Гр προδότης прѣдавнкъ Срв прѣданьнкъ Нвб предавник остар Дюв НГер ЕтМл Срв предател, предавач