Старобългарски речник
прославлꙗт сѧ
прославлꙗт сѧ
-прославлꙗѭ сѧ
-прославлꙗш сѧ
несв
Прославям се, възвеличавам се, величая се
прославлѣѩ сѧ въ. до. окрст .. его
А
2b 1—2
бъ прославлѣѩ сѧ въ стꙑхъ своіхъ. велеі ї страшенъ естъ надо вьсѣмі окръстънімі его
СП
88.8
ѣко прославлѣетъ сѧ мѧ твое. оца сна стааго дха
СЕ
36b 4
Срв.
СЕ50b 1—2
СЕ51а
10
ѣко прославлѣетъ сѧ оцемь сⷮ҇мь дхомь. нꙑнѣ прсно
СЕ
49b 11
А
СП
СЕ
Гр
ἐνδοξάξομαι
прославлѣт сѧ
Нвб
Вж. при
прославлꙗт