Старобългарски речник
прославлꙗт 
прославлꙗт -прославлꙗѭ -прославлꙗш несв 1. Прославям, възвеличавам, възхвалявам някого невдмо побѣд. ꙇ попер.  дажд съдраве рабѹ твоемѹ семѹ. да въ съдравь пръбꙑваѩ. прославлѣетъ тѧ. съ оцемь  стꙑмь дхо СЕ 29а 16 да въ пꙿсалъмѣхъ. ꙇ пѣньхь. ꙇ пѣⷭ҇хъ дховънꙑхъ. прославлѣетъ. прѣестъное.  вельлѣпое мѧ твое СЕ 99а 24 2. Прич. сег. деят. като същ. прославлꙗѭще м мн Тези, които прославят [Бога]; прославящите, възхваляващите  прослав прославлѣѭщѧѩ тѧ. ꙇ стѫѭ црквь твоѭ. ꙇ наръц  снъ аврамⷧь СЕ 40а 21 Изч СП СЕ Гр γεραίρω прославлѣт Нвб прославям ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР