Старобългарски речник
проклнат сѧ 
проклнат сѧ -проклнаѭ сѧ -проклнаш сѧ несв Давам лъжлива клетва, лъжесвидетелствам д҃ аще кꙿто проклнаетъⷭ҇. ж҃ лѣⷮ҇ да поⷦ҇етꙿсѧ СЕ 102b 2 Изч СЕ Нвб Вж. при проклнат