Старобългарски речник
проклнат
проклнат
-проклнаѭ
-проклнаш
несв
Проклинам; изричам проклятие, клетва
сльнъ дѣлꙑ. слово слова раꙁорлъ. тлъпꙑ бѣсъ вь свнѧ посꙑлааше. сльнъ словомъ. касааше сꙙ сѹсѣ рѫцѣ. тъгда жде на слꙋжьбѫ отъсꙑлааше. сльнъ дѣломъ. проклнааше смокьвнцѫ їсъхнѣꙗше
С
476.23
Изч
С
Нвб
проклинам [се]
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА