Старобългарски речник
проклнат сѧ
проклнат сѧ
-проклнаѭ сѧ
-проклнаш сѧ
несв
Давам лъжлива клетва, лъжесвидетелствам
д҃ аще кꙿто проклнаетъⷭ҇. ж҃ лѣⷮ҇ да поⷦ҇етꙿсѧ
СЕ
102b 2
Изч
СЕ
Нвб
Вж. при
проклнат