Старобългарски речник
прогнѣват сѧ 
прогнѣват сѧ -прогнѣваѭ сѧ -прогнѣваш сѧ несв св 1. Разсърдвам се, разгневявам се; изпадам в гняв, ярост прогнѣвавъ сѧ гь его. прѣдастъ і мѫтелемъ. доньдеже въꙁдастъ вьсь длъгъ сво М Мт 18.34 З А СК щедръ млостівъ гъ тръпѣлівъ.  прѣмілостівъ. не до коньца прогнѣваетъ сѩ. ні вь вѣкъ вражьдѹетъ СП 102.9  прогнѣва сѩ ѣростіѭ гь на люді своѩ.  омръꙁѣ емѹ достоѣнье свое СП 105.40 прімѣте накаꙁанье. еда когъда прогнѣваетъ сѩ гь СП 2.12 бже ... въꙁвръті ѣрость твоѭ отъ насъ. еда вь вѣкꙑ прогнѣваеші сѩ на нꙑ. лі простьреші гнѣвъ твоі отъ рода въ родъ СП 84.6 ї подвіжа сѩ і трепетъна бꙑстъ ꙁемлѣ.  осънованьнѣ горъ съмѩсѩ сѩ. і подвіжа сѩ ѣко прогнѣва сѩ на ню бъ СП 17.8 Образно. да вь рѣкахъ прогнѣваш сꙙ г. л вь рѣкахъ ꙗрость твоѣ. л въ мор ѹстрьмьн тво С 76.28 Озлобявам се. грѣшьнкъ ѹꙁьртъ ї прогнѣваетъ сѩ. ꙁѫбꙑ своїм поскрежьштетъ. ї лаетъ. желане грѣшьнкѹ погꙑбнетъ СП 111.10 2. За ярост, гняв и под. — пламвам, разгарям се да реетъ нꙑнѣ їль. ѣко аште не гь б бꙑлъ въ насъ. вьнегда въстан лвкомъ на нꙑ. ѹбо жвъї пожрълі нъї бꙑшѩ. вънегда прогнѣваті сѩ ѣростї їхъ на н(ъ)ъї ѹбо вода бі потопла нъї СП 123.3 въскѫѭ бже отърінѫ до коньца. прогнѣва сѩ ѣрость твоѣ на овьцѩ пажіті твоеѩ СП 73.1 Срв. Е32а 12 Изч М З А СК Е СП С Гр ὀργίζομαι прогнѣваті сѩ Вж. при прогнѣват Нвб