Старобългарски речник
прѧстт 
прѧстт -прѧщѫ -прѧстш св Приобщя някого към нещо съмотр колко сътвор да бꙑ го обратлъ ... облааше. ꙙсто мꙑсл мѹ. облаѧ же пакꙑ не ꙗвьꙗше. ноꙁѣ мѹ съ нѣм ѹмꙑ. трепеꙁѣ  прꙙст С 414.15 любш л съподобт сѧ аћлъскѹмѹ обраꙁѹ. ꙇ прѧстт сѧ вь лкъ мьнщъскъ СЕ 86b 23—24 прѧстт сѧ Изч С Гр κοινωνέω κατατάσσω прꙙстт Вж. при прѧстт сѧ Нвб