Старобългарски речник
прѧстт сѧ 
прѧстт сѧ -прѧщѫ сѧ -прѧстш сѧ св 1. Споделя, стана съпричастен в нещо ꙇ бꙑстъ сѹгобь бъ въ кѹпѣ  къ. ꙇже волеѭ страстехъ нашхъ прѧст сѧ. распѧтꙇ съмръть подъемъ волеѭ СЕ 67а 22 се аꙁъ вьсь жвотѣ прꙙстхъ т сꙙ. повелѣхъ херовмомъ рабъскꙑ стрѣшт тꙙ. сътворѫ херовмомъ покланꙗт т сꙙ С 470.4 2. Вляза в съприкосновение, докосна се а же дѣвц родт. не прꙙштъш сꙙ къ мѫжѹ. вꙑше того стъ ꙁакона тѣлесънааго С 250.5—6 3. Причисля се; вляза в състава на група, множество; взема участие нꙁъложіті сѣмѩ іхъ въ ѩꙁꙑцѣхъ.  растоіті ѩ въ странꙑ.  пріѩстішѩ сѩ вельфѣгорѣ.  сънѣсѩ жрътвѫ мрътвꙑхъ ...  ѹмънож сѩ вь ніхъ паданье СП 105.28 дажд ꙇмъ ѹпъванемь твомь ... сего въкѹшень прѧстт сѧ. хвалѫщемъ мѧ твое стое СЕ 20а 13 прде юда прѧстт сꙙ свꙙтѣ трепеꙁѣ С 420.1 пеатлѣвъше гробъ съ стражьм. не да вономъ днѣмъ пеатьлѣт. ꙗко же ѹвѣдѣвъ о н҄емь не хотѣаше с н҄м прꙙстт сꙙ С 440.28 4. Вкуся, опитам, ям сьрѣте  братъ нѣкꙑ ... прѣдъстав мѹ хлѣбъ  молтвꙑ многꙑ сьтвор. молꙗаше прꙙстт сꙙ благословешенхъ. ѧже бъ посъла С 524.11 5. В християнството — получа причастие, причестя се ѡ дарѣ прѣждесвѧⷳ҇нѣмь. естьнааго тѣла.  кръве га нашего сха ѣко прѧстт сѧ ма бескврънꙑ. ꙇ съблюст братръство неꙁавстьно СЕ 9b 12 такъ бо ѹставъ естъ. отъ ба прѣданъ е ... прѧстт сѧ. тѣлѣ  кръв гні СЕ 69а 12 СП СЕ К С Гр μετέχω κοινωνέω συμπράσσω μεταλαμβάνω ἑνόομαι συντυγχάνω τελέομαι прꙙстт сꙙ пріѩстіт сѩ Нвб причестя [се] ОА АК НТ Дюв НГер БТР АР ДА