Старобългарски речник
прст сѧ 
прст сѧ -прьтѫ сѧ -прьтеш сѧ св Причисля се, приобщя се към някаква общност таково же  онъ сътворлъ. вдѣ небесъска ѹдеса. поꙁна стнѫ. прбѣже къ владꙑцѣ. прте сꙙ съ мѫенкꙑ. обновлъ же о ѹенцѣхъ С 94.3 она ... съ пострадавъшм прътъша сꙙ. кѹпꙿно съ стꙑм мѫенкъ. съподобста сꙙ прѧт небесьско цѣсарьство С 213.17 С Гр συναριϑμέομαι Вж. при претат Нвб