Старобългарски речник
претат сѧ 
претат сѧ -претаѭ сѧ -преташ сѧ св Свържа се, съединя се с нещо [прен.] прм влко ... ꙁаблѫждьшее т овьѧ. къ тебѣ пррщѭще. егоже скꙑ погꙑбъша. ꙁемьнѣ естъствѣ. странꙿно сѧ прета. ꙇ на радость поꙁъва нꙑ бесплотънꙑѩ СЕ 84а 12 Изч СЕ Вж. при претат Нвб