Старобългарски речник
прмꙑшлꙗ
прмꙑшлꙗ
-ꙗ
м
Помисъл, намерение
да побѣждѫ нестааго хръстоненавдьнаго прмꙑшлѣѧ. бѫдѫ съпрꙙстьнкъ хрстосѹ
С
225.24
Изч
С
Гр
κακότεχνος πλάνη
прмꙑшлѣ
Вж. при
прмꙑшл҄ень
Нвб