Старобългарски речник
прмꙑшл҄ень
прмꙑшл҄ень
-ꙗ
ср
1. Измислица, хитрост, лукавство
тъмамі прмꙑшл҄ен. ласкааше ѧ
С
87.7
2. Средство, начин
съматраше ко б прмꙑшл҄ен ꙁобрѣст. да б длъгѫ лютѫ мꙿ. сътворлъ съмрьть
С
88.29—30
Изч
С
Гр
ἐπίνοια
μηχανή
прмꙑшл҄ен
Нвб
Срв
примишъл ’съмнение’
диал
ДА