Старобългарски речник
прготовлꙗт
прготовлꙗт
-прготовлꙗѭ
-прготовлꙗш
несв
Приготвям, подготвям някого за нещо
гладѹ пакꙑ хотꙙштѹ бꙑт. прѣжде врѣмене прготовьꙗше ѹенкꙑ своѧ на молтвѫ
С
569.21
Изч
С
прготовьꙗт
Вж. при
прготовт
Нвб