Старобългарски речник
прготовт 
прготовт -прготовлѭ -прготовш св 1. Приготвя, подготвя да гда поѹтъ. ꙗко съконьатъ сꙙ тано се. то прготовтъ пророкъ С 245.30 2. Настаня, устроя  прмъ оцъ ѧ отрокꙑ своѧ.  прготов отроковцѫ сь матерьѭ ѧ въ кръгꙑꙁѣ С 519.26 Изч С Гр παρασκευάζω ἐξαρτύω Нвб Срв приготовля [се], приготовлявам [се] остар ВА АК приготовя остар диал НГер приготувам [се], приготвювам [се] диал НТ пригатвям [се] диал Дюв ДА приготвям [се], приготвя [се] ОА НГер ЕтМл БТР АР ДА