Старобългарски речник
прготоват 
прготоват -прготоваѭ -прготоваш св Подготвя, науча, накарам някого да извърши нещо прготова го. събрат вьсꙙ послѹшаѭштꙙѧ го С 514.25 Изч С Гр παρασκευάζω Вж. при прготовт Нвб