Старобългарски речник
пострꙃат 
пострꙃат -пострꙃаѭ -пострꙃаш несв В християнството — приемам пострижение главѫ твоѭ пострꙁаеш. ѣкоже текъла пострже сѧ павъломь СЕ 86b 11 Изч СЕ Гр ἀποκείρω пострꙁат Вж. при постргат Нвб